1. Монтаж на колекторни кутии и колектори на определените за тях места. Хубаво е, етажната колекторна кутия да не е под нивото на серпентината на положените тръби, защото се затруднява обезвъздушаването.


v1.jpg

2. Полагане на тръбните захранващи трасета между колекторите и вътрешното тяло на термопомпата, по които ще минава топлата вода.

3. Полагане на релефна подложка за подово отопление. Под пъпките има изолационен слой, вариращ между 11 мм и 31 мм.
Подложката позволява равномерното полагане на тръбата с определена стъпка – 5 см - 10 см - 15 см.
Самото фолио има също изолационни свойства, позволява по-добро насочване на топлината към помещението.
Подложката се залепва по цялата площ, като целта е - както да изолира отдолу, така и да позволи полагането на тръбата за подово отопление. До този момент нивото на пода се повдига с 6-8 см.

4. Периферна изолационна лента - При монтажа, между релефната плоча и стените се поставя периферна изолационна лента, която компенсира раздуването на замазката при отопляване и свиването и при охлаждане, т.е. предотвратява линейните температурни разширения. Така не се допуска напукване и образуване на фуги между стените и замазката.

5. Делатационен профил – изпълнява същата функция и се монтира задължително в помещенията с дължина над 8 метра.


6. Полагане на тръбата за подово отопление (PE-RT/EVOH - тръба с кислородна бариера) - единият край на тръбата се захваща за колектора (вход), навива се на релефната подложка и нейният край се захваща за другата част на колектора (изход).

7. Стайни термостати - монтират за отделните помещения, за да може всяка стая да бъде температурно независима – т.е. различните кръгове взимат информация от термостатите им и контролират потока на топла вода.


8. Електрически задвижки на колекторите - те са пряко свързани с термостатите, защото контролират дебита на водата на даден кръг чрез термостата. Да кажем, че имаме помещение, което е със собствен кръг и термостат. Термостатът подава информация, че в помещението е постигната зададената температура и няма нужда от повече топла вода. Следователно задвижката притваря или напълно затваря този кръг. Така вече нямаме протичане на вода за това помещение. Когато температурата падне с 3-5 градуса, термостатът отново подава сигнал на задвижка да отвори кръга.


9. Дебитомери – служат за изравняване на дебита и налягането във кръговете и са задължителен атрибут в системата на подово отопляване.


10. Тестове за херметичност - Преди да дойде време за замазката е задължително системата на този стадий да се напълни с вода с налягане на 3 bar. Така се проверява херметичността на всички връзки и самите колектори. Важно е да се оставят „надути“ и когато се излива замазката.

11. Добавка за замазка -  Подобрява пластичността и обработваемостта, както и топлинните и механичните характеристики на замазката. Доза 1‐1,5kg на 100 kg цимент.

v11a.jpg
12. Полагане на замазката - Стандартно дебелината на замазката е около 3-6 см, което повдига пода с общо 9-14 см, ако вземем предвид и елементите от предходните точки.

13. Свързване към термопомпата или друг топлинен източник

14. Тестове за подгряване и отгряване - представляват постепенно подгряване на пода (с 5 градуса на ден) до работната температура и последващо отгряване (5 градуса на ден). Този тест е нужен заради разширението при нагряване. Така тръбите и замазката заемат своето правилно място.

v14.jpg

Технологията на изграждане на система за водно подово отопление е много важна, защото това гарантира правилното и функциониране. Всички точки в процеса са с идеята да направят системата енергоефективна и прецизна.


Тази страница използва "Бисквитки", за да можем да Ви предоставим пълноценно и качествено обслужване. Прочетете повече в Условия за ползване.