Различни исторически източници говорят за постройка, съществувала стотици години, чието отопление ондол било дотолкова ефективно, че подът на стаята оставал топъл 45 дни само с едно затопляне. За съжаление тази стая била унищожена по време на Корейската война, в края на XX век. По-късно съвременни инженери я възстановили, но отоплението вече не било толкова резултатно – подът останал топъл само 10 дни.
Друга тайна за ефективността на ондол е устройството на самия под. Коридорите за горещия въздух се правят преди да се постави подът, след това се покриват с плоски камъни, дебели 5-7 cm. Върху камъните се поставяла жълта глина и се изравнявала, а най-накрая слагали няколко пласта хартия.
Продължават да се водят спорове дали тази система е възникнала в Корея или Китай, където все още се намира работеща разновидност на ондола – кан. А прочутият американски архитект Франк Лойд Райт видял ондол в дома на един японски благородник и силно впечатлен, започнал да го прилага в сградите си.
Такова, каквото го познаваме днес, подовото отопление е патент на английския инженер Баркър и през 50-те години системата станала доста популярна. Братята Левит са първите, които започват масово изграждане на водни отоплителни системи в обикновените домове. Благодарение на различни усъвършенствания, днес това е едни от най-оптималните начини за отопление на дома.